Самотен дъб

Самотен дъб в полето сам старее,
самотен дъб с окапали листа
и вятъра дори не го люлее,
стърчи макар останал без душа.

Самотен дъб в полето сам старее
и сам в своята старост е красив,
за него вече никой не милее,
стърчи старикът, иска да е жив.

Залязващото слънце го огрява
с неписана, с непяна красота,
самотен славей в клоните опява,
стърчи дъбът с окапали листа.

Самотна вечер в клоните се спуска,
изгрява святата и девствена луна,
а той се бори, трябва да успее,
единствената цел е да живее.