Страници

четвъртък, 11 март 2010 г.

Докато ме потърсиш отново

Ти получи моята любов
в този миг се пробужда отново,
нека бъде от мен тя далеч
докато ти ме потърсиш отново.

Аз те искам, копнея за теб,
любовта ми тежи кат олово,
ще живея от днес и за теб,
ако ти ме потърсиш отново.

Сини спомени плачат в мен,
аз не искам и тях да обичам,
но за жалост съм в техния плен,
те ме мъчат, а аз ги обичам.

Таз любов ме изгаря до болка,
тя не спира, гори ме отново,
щом създал си я някога в мен,
то ще дойдеш при нея отново.
Самотен дъб

Самотен дъб в полето сам старее,
самотен дъб с окапали листа
и вятъра дори не го люлее,
стърчи макар останал без душа.

Самотен дъб в полето сам старее
и сам в своята старост е красив,
за него вече никой не милее,
стърчи старикът, иска да е жив.

Залязващото слънце го огрява
с неписана, с непяна красота,
самотен славей в клоните опява,
стърчи дъбът с окапали листа.

Самотна вечер в клоните се спуска,
изгрява святата и девствена луна,
а той се бори, трябва да успее,
единствената цел е да живее.
Очакване

Очаквайки да дойде пак денят,
аз тихо лягам си в кревата
и гледам как луната с лунен прът,
звездите пази, както някой пази топлината.

Очаквайки да дойде пак денят,
аз тихо казвам вечерна молитва
и слушам как шепти дъждът,
играейки си с някой на гонидба.

Очаквайки да дойде пак денят,
клепачите ми бавно се затварят,
сънувам, че вървя по дълъг път,
а там накрая, чака ме денят.